Когато забравя
Когато забравя
по повод стих на Таня Атанасова
Когато забравя да ревнувам,
далечните ръце на утринта,
с които съм живяла и сънувала,
дали ще имам доблестта
да продължа, да ти го кажа
или във сянка от паважа
ще разпозная само стара тъкан
и страшно срещу тебе ще замлъкна.
Пред спомена на старото си его
ще ровя във завивките изстинала.
Дали ще разпозная Него,
с който през живота съм преминала.
Когато спра да те ревнувам,
зениците ми ще изстинат,
Сърце не се купува,
ала сърце се срива.
Когато спра - тръгни си
и затвори вратата.
А аз ще се улисам
и ще изчезна в тъмнината.
© Мария Чомакова All rights reserved.
