Когато забравя

Oct 24, 2007, 10:33 PM

Poetry » Other

797 0 7

Когато забравя

по повод стих на Таня Атанасова

Когато забравя да ревнувам,

далечните ръце на утринта,

с които съм живяла и сънувала,

дали ще имам доблестта

да продължа, да ти го кажа

или във сянка от паважа

ще разпозная само стара тъкан

и страшно срещу тебе ще замлъкна.

Пред спомена на старото си его

ще ровя във завивките изстинала.

Дали ще разпозная Него,

с който през живота съм преминала.

Когато спра да те ревнувам,

зениците ми ще изстинат,

Сърце не се купува,

ала сърце се срива.

Когато спра - тръгни си

и затвори вратата.

А аз ще се улисам

и ще изчезна в тъмнината.

Please sign in with your account so you can comment and vote.