Когато завали

Когато завали дъждът от сълзи

и безмилостно те парне по лицето,

не се обръщай ти, за да ме видиш -

мен отдавна няма да ме има.

Последният ми дъх ще се е слял с вълните,

за да ме донесат с пороя -

да бъда твоята гореща нелечима рана,

болката неистово от времето дълбана,

твоят грях неопростен,

трънливата пътека, по която ще вървиш

сам, с поглед див, безпомощно забит в земята,

където стъпвала съм аз.