Когато завали дъждът от сълзи
и безмилостно те парне по лицето,
не се обръщай ти, за да ме видиш -
мен отдавна няма да ме има.
Последният ми дъх ще се е слял с вълните,
за да ме донесат с пороя -
да бъда твоята гореща нелечима рана,
болката неистово от времето дълбана,
твоят грях неопростен,
трънливата пътека, по която ще вървиш
сам, с поглед див, безпомощно забит в земята,
където стъпвала съм аз.