Кой гони вълните насред океана?
Ураганът ли?
Ураганът без жалост ги мята,
впил ръце във косите им -
разтопено сребро.
И изгрее ли слънцето,
кой ли гони вълните,
та политат в безумни,
в устремени ята?
И кое ли ги кара да достигнат брега
и лицето му златно да галят?
И кое ли ги кара да достигнат брега,
да полегнат и там да останат...
© Валери Първанов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прекрасно е