Sep 22, 2012, 11:45 AM

Кой

  Poetry » Civic
1K 1 2

 

Кой ви съблече оскъдните одежди?

Кой въздигна в култ голотата?

Свян и срам са отживелици прежни,

непритежавани днес от жената.

 

Безкрупулнa, разголена, красива,

с поглед, пълен с дащност,

предлагаща любов, свенливa,

професионална до изящност,

 

със задник, подходящо гримиран,

представян ни като лице,

и със репертоар безброй репетиран,

прочувствено сълзлив, от сърце, 

 

обсебенa изцяло само от страст,

без разум, само със чувства,

устеремена към пари и към власт,

с цената на пошлост и блудства. 

 

Отдала се на живота изцяло,

забравила за семейство, морал,

със съблазнително силиконово тяло

и със мисъл, будеща жал. 

 

Казано кратко: модерна Жена;

и моя дъщеря; и любима...

В днешния ден със цена

и със любов непростима.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Динко Милев All rights reserved.

Comments

Comments

  • http://www.vbox7.com/play:0b868c1ba0
  • Интересно ми е да споделите какво провокира написването на този текст.
    Може би, мисля си, някоя красива, модерна Жена не е отговорила подобаващо на Вашите набези.
    Отдавна не съм попадала на подобни "шедьоври" и дано да не попадам. Според мен редакторите на сайта не трябва да публикуват такива текстове.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...