Съдбата ни земна, човешка,
дали не е божия грешка?
Кой пише я?
Кой я решава?
Кой дните ни земни дарява?
Дали не я пишем самички,
дали не решаваме всички?
Животът ни,
път без посока,
кой дава ни тази насока?
Кой учи ни
силно да любим?
Кой сили ни дава
да губим?
Кой дава ни
обич в сърцата?
Кой всъщност
ни прави съдбата?
КОЙ?
© Валка All rights reserved.
Особенно последният кръг!
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
