Съдбата ни земна, човешка,
дали не е божия грешка?
Кой пише я?
Кой я решава?
Кой дните ни земни дарява?
Дали не я пишем самички,
дали не решаваме всички?
Животът ни,
път без посока,
кой дава ни тази насока?
Кой учи ни
силно да любим?
Кой сили ни дава
да губим?
Кой дава ни
обич в сърцата?
Кой всъщност
ни прави съдбата?
КОЙ?
© Валка All rights reserved.
Особенно последният кръг!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
