Кой знае за твоите битки,
за твоите големи мечти?
Знаем, че сме част от всички,
но понякога така сами...
Кой е усещал твойта болка,
кой е триел твоите сълзи?
Понасяме мъката отровна,
но говори ли се в днешни дни?
Кой е бил до теб в тишината,
кой те е разбирал с поглед един?
Знаем как боли самотата и
вината в очите, когато сгрешим.
Кой е говорил с теб за теб,
за живота, щастието, любовта?
Живеем в ,,преди и след",
изпуснали настоящата красота.
Кой е вникнал в твоята душа?
Кой я гледа като нещо свещено?
Ние сме тъй изгубени в света,
търсейки своето чудо безценно.
© Майчето All rights reserved.