Станах някъде към два
и на пръсти, то се знае,
тихичко едва-едва
стъпвах, Шаро да не лае.
И започнах, чук-чук-чук,
да им слушам сърчицата,
докато не каже „Пук!“ –
значи са добре яйцата!
После бързо се прибрах
в приказната детска стая.
Някой ще яде пердах,
чу ме Шаро, но затрая.
Аз ще кажа: „Не! Познай –
шарените яйчица
са играли кой е с най-
слънчевото сърчице!“ 😊
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Благодаря ви, много!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
