Кой си?
Кой си ти?
Вихрушка от атоми
в полето на съмнението.
Ветровете са бич,
за да няма инерция.
Матсиендра изплува
от флуида на времето.
Котва неспирна е любовта -
було за пръската сперма.
Отминават те мислите -
парад на презрението.
Лъчите нехаят за светлината,
роби на нейната галера.
Върховете на боровете
пренасят бъдеще.
Повдигни се на пръсти,
за да го съзреш.
Тънка пара е то,
но като слана попарва.
Две-три птици не стигнаха ятото.
От тях не се отлъчвай.
Къде отиват никой не знае.
Но този никой - ти ли си?
Защото ако не си,
тишината е твоята биография.
И есента е подпис
със златен писец от листа.
© Младен Мисана All rights reserved.
