По гълъб писмоносец вест ми прати,
а нощем сътвори ми естакади
и обеща ми до Луната да достигам
и на страната ù невидима да стихвам.
Ще тичам босонога към твоите покои
и ще положа дългокоса сянка като ложе,
а ти с притворни ласки - блян фриволен,
ще си измамно вечен - като спомен.
За трона властелински ме измами...
Сега ще ближеш смъртоносните ми рани,
с частица страст останала печал ще носиш,
аз ще те милвам и не ще попитам кой си...