18.03.2010 г., 21:11

Кой си

651 0 7

По гълъб писмоносец вест ми прати,

а нощем сътвори ми естакади

и обеща ми до Луната да достигам

и на страната ù невидима да стихвам.

 

Ще тичам босонога към твоите покои

и ще положа дългокоса сянка като ложе,

а ти с притворни ласки - блян фриволен,

ще си измамно вечен  - като спомен.

 

За трона властелински ме измами...

Сега ще ближеш смъртоносните ми рани,

с частица страст останала печал ще носиш,

аз ще те милвам и не ще попитам кой си...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...