Кой те открадна мое, Лято?
Красив ли беше този друг?
Или ти бе, тази която,
се срамуваше от своя съпруг?
Пътеки няма към север.
Тъпча всяко кокиче.
Под сняг, вместо под покрив,
заспивам като чудовище.
В сънищата си те срещам.
Потен и премръзнал целият
и винаги сам се събуждам...
Аз. Грозният.
Кой те открадна мое, Лято,
красив ли беше този друг?
Или ти бе, тази която,
не обикна своя съпруг?
© Станислав Русев All rights reserved.
Крадецът(ако изобщо има такъв) едва ли е красив,може би пътеката към Лятото е вместо север на юг...Поздравления!voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
