Който може, си го може

Feb 5, 2015, 10:42 AM

Poetry » Love

701 1 2

Звезди в косите, бисери в очите –
такава те харесвам да сияеш.
Когато минеш, сбираш сто въздишки
и светлините на уличните лампи палиш.

Със деликатност на копринено момиче
обличаш цялото небе във обич,
щастливите-нещастни чак надничат,
отсичайки, че който може, си го може.

С ръце на пианистка, с тяло на богиня,
с очи маслини и коси до кръста,
на теб, о, неее, не ти личат годините
и мъжете, щом те видят, се прекръстват.

Като по план за съвършенство си излята
и видя ли те, почвам да си пея:
„Такава хубост, слязла на Земята,
навярно с Господ някъде вечеря!“.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

keri-88 (Керанка Иванова)

2017-04-07T13:29:47+03:00

Гледам имаш само двечки... Викам си ще ги прочета и двечките и да ти кажа дреме ми на ... сайдера, че са само две, щото ми харесаха... Чакам да видя какво още можеш...
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-04-03T16:02:32+03:00

Тайната вечеря е в хотел до Гетсимания... Но не забравяй,че всяка Тайна вечеря отрежда място за Юда!Ако не го намерят:е същинско Осмо чудо! Пишеш интересно... Давай още!🐎