Който може, си го може
Звезди в косите, бисери в очите –
такава те харесвам да сияеш.
Когато минеш, сбираш сто въздишки
и светлините на уличните лампи палиш.
Със деликатност на копринено момиче
обличаш цялото небе във обич,
щастливите-нещастни чак надничат,
отсичайки, че който може, си го може.
С ръце на пианистка, с тяло на богиня,
с очи маслини и коси до кръста,
на теб, о, неее, не ти личат годините
и мъжете, щом те видят, се прекръстват.
Като по план за съвършенство си излята
и видя ли те, почвам да си пея:
„Такава хубост, слязла на Земята,
навярно с Господ някъде вечеря!“.
© Йордан Гергов All rights reserved.
Викам си ще ги прочета и двечките и да ти кажа дреме ми на ... сайдера, че са само две, щото ми харесаха...
