Кокиче
KOКИЧЕ
Тази сутрин върху тъничко стебло
кокиченце е вдигнало чело.
И не, че не е ясно – Пролет иде,
но иска първо да я види!
Разнася своя крехък аромат
и ражда се отново този свят...
© Радка Миндова All rights reserved.
KOКИЧЕ
Тази сутрин върху тъничко стебло
кокиченце е вдигнало чело.
И не, че не е ясно – Пролет иде,
но иска първо да я види!
Разнася своя крехък аромат
и ражда се отново този свят...
© Радка Миндова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...