Коктейл "Фата́л"
Седя край вълните с коси като пламък,
във шепи - лъчи, на чело́-слънчев камък,
очите ми - буря, проблем без решение
мърморя във транс: "Не търси обяснение!"
Цветя ли? Приемам, но само със повод.
Наивност? Да! Нося. Но винаги с довод,
че тествам предела на онзи отсреща,
доколко готов е на сладостни грешки.
Плета си венци от омая и нежност
и нижа гердани от лятна безбрежност.
Аз мога да бъда и дивна и страшна,
но най се харесвам обичаща страстно.
Защо ли, обаче, съм все неудобна
и с мене контактът е веч неизгоден,
когато наместо в сълзи, на коле́не,
отново във бой вдъхновено поемам?
А вие-герои от битки различни,
от сънища, фарс и интриги най-лични,
нима се залъгвате още че може,
отрова да влезе под моята кожа?
Та този токсин е за мене подарък
и храня се с него, и светя по-ярко.
"Привличане"- име, достойно за някой,
достатъчно твърд, за да може да чака.
Да дебне, следи и обмисля дълбоко
в коя ли от всички вселенски посоки
готов е със мен без въпроси да тръгне,
да бъдем едно даже след като съмне.
Разправят, че зла и обсебваща хала
била съм, но всъщност това са избрали
във мене нехайно и в миг да пробудят
и целите в кръв ще се маят и чудят:
"Отде ми дойде таз прокоба зловеща?
И карма ли плащам? А може би нещо
съвсем тривиално ме просто спохожда-
Вина ли? Тя нивгаш ме мене не гложди.
Защо да се моля за прошка целебна?
Не ща и в очите дори да погледна,
които се смеят, а всъщност планират,
емоции чужди без срам да обират"
Е, хайде! Прощавам! От мене на мине!
гневът ми е болест, затуй ще изстина
В бокала кристален винце́ си наливам
И да - на горещо местенце отивам 😈
© Мария Митева All rights reserved.
