Коледа с измислен дядо Коледа
Коледа отново наближава.
Приказна, полирана във бяло.
Ние с нетърпение очакващи я,
пак да съедини ядрото в цяло.
Утре ще настъпи Бъдни вечер,
таз година вече май премина,
братчето ми радостно пък рече:
„Дядо Мраз дали сега ще идва?"
Всичката тъга му бе прикрита
във недрата на ентусиазма,
а пък дядо вместо във гората,
взе, че приказка да му разказва.
Тъй че тръгнах сам сега за бъдник,
трябва да е дъб или пък круша,
но кат ,казаха ми ми бивах сънен
И изобщо аз не ги послушах.
Носех бор, но рекоха ми - „може".
Вече беше време за вечера,
само във пещта че да го сложа
и отново щях да се засмея.
Масата бе дъбова и стара,
по средата сложих пъстра тиква,
После боб, ориз, че и нектара,
които всички толкова обичат.
Вече бяхме с радост на софрата,
дядо пък излезе тъй зачуден.
Аз започнах да се притеснявам,
но и тази мисъл си изгубих.
...
Ето го, облечен във червено,
много му отива в таз омая.
Всички гледаха го изумено,
само аз познах го... моят дядо.
Писах този стих на 23, но нямах възможност да го публикувам актуален.
Горд съм, че стоя в един сайт, изпълнен с живот и творчество.
Горд съм, че пиша и споделям с хора, за които животът е нещо повече от обикновена предначертаност.
Горд съм, че се уча и усъвършенствам тук, сред други творци, млади и стари...
Горд съм, че ви има и това изпълва сърцето ми.
Весели празници на всички.
© Димитър Димчев All rights reserved.
