Като куче захапва сърцето
пак познатата, стара тъга,
натъжава ме странно и цвете
със посърнали сетива.
И е тихо в студената стая,
няма смях и усмивки-слънца.
А навън леден мрак властва
и се зъби унила луна.
Най-сетне идва и сънят:
еленче с коледна шейничка,
Снежанка, седемте джуджета...
И малък подарък за всички-
радост в очите да свети!
© Наташа Биразова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
