Разпръснах се
на хиляди снежинки
с една от тях
по устни те целунах
превърнах се
във ледена частица
но в сърцето ти
не искам да се вмъкна.
Звездата грее на елхата
светлинен лъч
и тебе ще погали
откраднах го от Слънцето
помогна ми Зората
пламъкът любовен
дали ще те опари.
В Коледната нощ
гирлянди, фоерверки
душата чака със любов
да и помогнеш
чрез чувствата
парченцата последни
с празник или с мрак
ще я докоснеш.
Декември, 2017
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
