Коледно различно
Коледно различно
Безлунна ли е тази зимна нощ,
или в душата ми е толкоз тъмно?
Защо не чувствам святост, само стон
от небесата плахо се изтръгна.
Отрони се снежинка, затрептя,
на дланите ми кротко се отпусна
за миг. Преди кристалната душа
тъй крехкото ù тяло да напусне.
Самотно, мимолетно Рождество -
проблясък бял в изтръпналия въздух.
От всички чудеса дори едно
не стига този миг назад да върне.
Заглъхва нейде коледен рефрен
и пак съм сам със старите въпроси.
Ти, който в нощ такава си роден,
дали ни чуваш и дали ни помниш?
Ти, който всяка бедна, земна твар
с безкрайната си милост озаряваш,
на просяка подаде ли мечта,
на болния надежда завеща ли?
И даде ли на силния сърце,
на пътника – посока обещана,
на истината даде ли лице
и глас на необỳздана камбана?
Спасителю, дали ще ни спасиш
от дните ни безцелно пропиляни?
Ще стигне ли нощта да изцелиш
душите ни от самоделни рани?
Или за кой ли път от свода чер
ще слушаш отвисоко, безучастно
как песните на мравките под теб
те славят със очакване неясно?
Кого ли питам – тихо е в нощта
и само ехото при мен се връща.
Разтварям пръсти, мокри от тъга,
и взирам се във дланите си пусти.
Една снежинка в тях за миг живя.
Кой знае – във света ù поднебесен
трептящият ù път до таз земя
за мене миг е бил, за нея - вечност.
© Росица All rights reserved.
