Коледно ухание
на питка и сарми и
едно, единствено желание
мир да има по света.
Шари по тавана запалено кюмбе.
На топло и уютно пием кафе.
Прозорецът окичен с чудно снежно перде.
Откъде ли дойде?
Художник незнаен рисува със скреж,
потопил четка, мечтаещ, в копнеж.
Люто вятърът свири в комина,
изпраща-посреща поредна година.
От залпове шумни наранен,
свива опашка и си тръгва засрамен.
Спокойна и мирна 2017 година!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
...какво чудно ухание...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
