Коледно ухание
на питка и сарми и
едно, единствено желание
мир да има по света.
Шари по тавана запалено кюмбе.
На топло и уютно пием кафе.
Прозорецът окичен с чудно снежно перде.
Откъде ли дойде?
Художник незнаен рисува със скреж,
потопил четка, мечтаещ, в копнеж.
Люто вятърът свири в комина,
изпраща-посреща поредна година.
От залпове шумни наранен,
свива опашка и си тръгва засрамен.
Спокойна и мирна 2017 година!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
...какво чудно ухание...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
