Тиха, нежна мелодия, Коледна вечер,
пухкав бял сняг все вали и вали,
на меката бяла и лунна пътека
самотен бял странник оставя следи.
Забързани стъпки с надежда достигат
родна, до болка позната врата,
където дори и късно пристигнал
с любов го посреща дома.
Прегръщат го ласкаво нежни ръце,
гладни устни се впиват със жар,
тупти в унисон любящо сърце -
най - прекрасният коледен дар.
21.12.2019г.
© Патрисия All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
