Колело
През онзи ден карах колело
с бясна скорост
и аз не знаех защо,
но не чувствах умора.
Карах по пътя безкраен
и толкова стръмен,
и сякаш не знаех,
че навън вече е тъмно.
Не броях часове,
нито минути, нито секунди,
знаех какво ме зове,
пътят неравен и труден.
Изкачвах се зигзагообразно
нагоре едва,
бягах от всичко еднообразно
и от свойта съдба.
Исках да достигна върха,
днес с колелото си,
трябваше да възобновя
щастието в живота си.
Но силно бие сърцето
и треперят вече краката,
пот избива на лицето
и все пак не спират колелата.
Те се въртят и не спират,
завиват надясно, наляво,
макар всичко в мен да пулсира,
аз се държа и не падам.
Защото силно предчувствам,
че мога да издържа
и със сърцето си чувствам,
че ще достигна върха.
© Богдана Маринова All rights reserved.
