Колет
От средни стойности живот зашит,
с дебелата игла изкърпва дните...
И няма сила в теб да заглуши
порязващо как чупят се мечтите!
Колетът ще тежи след двайсти грам...
Подарък? – от любов ковани рани!
За марки – маски, под които сам
лекуваше си друмите издрани!
Ни вятър, нито дъжд те преживя!
Небето свлече, бурите съблича,
звезди пося, Луната овдовя
за някой някъде да те обича!
Почукай сам на своята врата!
Тегли от вечни, мънички късмети!
Подарък в стих след хиляди лета
и в най-червено коледно ще свети!
Изпяна до последната си йота,
тя твоята любов е като врана,
веднъж събира се за сто живота
до преданост с единствено избрана!
Обет на "вечната" поете, щом си дал...!
Перото на кралица цвят бродира
и в него огън ще гори, а не печал –
сърцето ти да пише, да не спира!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
