Колко?
Колко дъждове ме заляха прималяла,
колко вятър погълнах с косите си?
Колко пъти морската шир
е люляла душата ми,
колко пъти закривах очите си?
Колко изгреви посрещнах непробудена,
колко пъти от деня бях прокудена?
Колко викове стаена подминах,
с хиляди озверени лица се разминах.
Колко сълзи преглътнах с отрова,
колко стонове загърнах без да споря,
във тъжното кристално огледало,
за сетен път това ще е начало.
Начало, нечовешки изживяно,
чакано, изстрадано, копняно,
начало от прелюдии превзето,
там, където нощува сърцето.
© Силвия All rights reserved.
