Колко бързо
Колко бързо се отказахме,
оставихме любовта да си отиде.
Колко бързо без сили останахме,
дори надеждата пуснахме да си иде.
Колко бързо се предадохме,
позволихме мрака да ни погуби.
Колко бързо без думи останахме,
макар нищо да не бяхме си казали.
Колко бързо чужди си станахме,
от силната любов и следа не остана.
Колко бързо от ''нас'' се отказахме,
а искахме до края да сме двама.
Колко бързо всичко свърши,
сякаш само миг траеше любовта.
Колко бързо всичко се прекърши
и сега, разделени, се оставихме на вечността.
Колко много трябваше да мине,
за да осъзнаем, че без един без друг не можем.
Колко бързо късно стана и боли ме,
че времето не можем да върнем и позволихме на всичко да си отиде...
И вече късно е, късно е да се борим,
за любовта изгубена сълзи да роним.
Късно е за прошка да се молим,
късно е дори за сбогуване да си говорим...
© Грета Ганчева All rights reserved.
