Oct 29, 2008, 10:43 AM

Колко дни са във една година

  Poetry » Other
5K 0 9

Колко седмици са във годината?
Толкова жени в живота имах!

И на всички съм им  благодарен!
С топли спомени при тях се връщам
и - на този свят ако не мога,
то на оня - пак ще ги прегръщам!

Колко дни са във една година?
С толкова жени съм се разминал!
Нито свиден спомен съм запазил,

нито на сърцето - драскотина!

Но от този свят ще си замина
с зейнала в сърцето тройна рана:
че и с трите музи се разминах -
със Калина, с Рия и Светлана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • О, Светланал, започнеш ли ме ти, на мене ми се струва, че друга няма хич да ме интересува!
    Ала със теб, със Рия и Калина - щастливо гибелта ми се размина!
    Във коментари щедро обещавате, ала дали за нещо всъщност ставате?
    Реално сте такива недостъпни - човек към вас не може да пристъпи!
    А този, който във вода не гази, той от удавяне ще се опази!
  • Калина не я познавам, но викай "Ура",че си се раминал с Рия. Аз мога само да съм първа, да те започна, но тя ще те довърши, така да знаеш, Ангар.
  • За да се налюбя със Калина -
    през Марица бях готов да мина!
    За да се налюбя със Светлана -
    след това бих минал и Балкана!
    А пък, Рия, теб да нацелувам -
    бях готов и Дунав да преплувам!
    Ако вярвах, че ще отпочина
    на коремчето ти от коприна -
    щях през Черното море да мина!
    Но не бяхте музи като музи,
    ами бяхте хасковски карпузи -
    и поезията не ценяхте!
    Все след бизнесмените търчахте!
  • СметнАх ги!Значи...
    Имал си до днеска-
    четирийс'три жени и половина.
    Но пак те мОри пуста стара треска
    по Рия, по Светлана и Калина...
    Приятелки са.
    Нека те подгреят...
    Но поп да си поръчал за накрая...
    Преди да си със мен, да те опее,
    защото от един- два, всъщност, правя...
  • Стига сте се разминавали! Да взема да ви уредя среща ли?

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...