Nov 30, 2020, 8:05 AM

Колко е трудно

  Poetry
2.1K 4 4

 

Колко е трудно да бъдеш човек
в този забързан космически век?
Да отговориш на злото с добро
и да запазиш под свойто ребро
малка частица безценна любов!
Колко е трудно да бъдеш готов
ти да помогнеш на някой в беда
и да оставиш в живота следа,
вместо да мрънкаш и търсиш вината
в другите, щом не потръгват нещата!?
Колко е трудно, с ръка на сърцето,
просто да кажеш: "грешил съм, но ето
ще заживея почтено отново
и ще загърбя омразното слово,
завист и злоба, и злостни лъжи."
Колко е трудно, човече, кажи!?

 

Николай Димов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Димов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...