Колко лесно
Колко лесно, колко лесно,
да говорим е чудесно!
Нека и да се посмеем,
та дори да се присмеем,
че е грешното най-грешно,
щом е чуждо, та и смешно.
Искрени да бъдем всички,
да говорим – без кавички,
всяка злост да си излеем,
та нали ще да се смеем?
От обида най-олеква,
към шега, се щом прилепва.
Нека да пестим похвали,
те тежат като медали,
а кой иска да е в тежест?
Ругатните носят свежест,
и олеква на сърцето,
а разсмиват и лицето.
И умът те ободряват,
често нощем сън не дават,
ала търсят по-достойни,
ругатни далекобойни,
по-дълбоко да засягат,
никак да не се забравят.
И комуто те се дават,
нека спомен да оставят,
ярък, ясен, дълготраен,
та и даже в кът потаен,
щом за тях се поприсетят,
все от яд да са обзети.
Колко лесно, колко лесно,
да говорим е чудесно!
Ала, нека не говорим,
щом най-ще ни се да спорим.
© Борислав Ангелов All rights reserved.
