Колко лесно

Sep 3, 2020, 1:05 AM

Poetry » Humour, Civilian, Other

577 0 3

Колко лесно, колко лесно,

да говорим е чудесно!

Нека и да се посмеем,

та дори да се присмеем,

че е грешното най-грешно,

щом е чуждо, та и смешно.

Искрени да бъдем всички,

да говорим – без кавички,

всяка злост да си излеем,

та нали ще да се смеем?

От обида най-олеква,

към шега, се щом прилепва.

Нека да пестим похвали,

те тежат като медали,

а кой иска да е в тежест?

Ругатните носят свежест,

и олеква на сърцето,

а разсмиват и лицето.

И умът те ободряват,

често нощем сън не дават,

ала търсят по-достойни,

ругатни далекобойни,

по-дълбоко да засягат,

никак да не се забравят.

И комуто те се дават,

нека спомен да оставят,

ярък, ясен, дълготраен,

та и даже в кът потаен,

щом за тях се поприсетят,

все от яд да са обзети.

Колко лесно, колко лесно,

да говорим е чудесно!

Ала, нека не говорим,

щом най-ще ни се да спорим.

Please sign in with your account so you can comment and vote.