Колко ли важна съм?
Вятърът дуе отново гърди,
устните свирят – извират фурии.
В улична купчинка пясък лети.
Малка блестяща люспичка пее:
„ Колко ли важна съм?
И защо ли съм тук?!
Мъничка нежност съм
от целият куп. Пъргаво мятана
сама си шептя,
сякаш и вятъра се запиля…
Дуе гърдите из висините,
в прашна вихрушка забравил за мен.
Кой ли ще търси люспичка малка?
Колко ли жалка съм? Могат без мен.”
Вятърът дуе отново гърди.
Устните свирят – извират фурии.
В улична купчинка пясък лети.
Мъничка люспичка пристан намери.
Любопитно, добродушно дете
със зачервено, чипо носле,
с малка ръчичка прозорец отвори,
от студа потрепери,
а малката люспичка…
на бузката нежна красиво се спря.
© И.К. All rights reserved.
