Колко мина, не минава
Колко мина, че те искам?
Година чувствата потискам.
Език зад зъбите си стискам.
В стените думите притискам.
Така очаквах вечерта.
Да те видя за момент.
Но ти изпусна сутринта,
първата като студент.
А причината каква е
да си тръгнеш точно днес?
Да каже моля, който знае!
Защо е гробът твой адрес?
Защо тъй Господ раздели ни?
Грехове кои той не прости ни?
Мечтите смело очерни ни.
Липса твоя причини ни.
А ти нямаше ли още сили?
Да сме малко повече щастливи.
Без теб животът промени ни.
Всеки ден, все по-боли ни.
© Йоанна Михайлова All rights reserved.
След болка следва радост и така, кръговратът на живота...