Всяко чувство във мен
все за тебе говори.
Всеки ден, всеки ден
то извиква тревоги.
Всяко чувство звъни
във душата ми тъжно.
Без красиви мечти
следва мен неотлъчно.
Колко път да вървя
през пустини далечни,
за да стигна земя
със зелени предели?
Колко път да вървя,
за да видя очите,
без които в света
чернобели са дните?
Колко път да вървя
да се сбъднат мечтите?
Колко път да вървя,
за да греят звездите?
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
