Колко пъти плаках, без да спирам?
Колко пъти зарад тебе чувствах, че умирам?
Колко пъти името ти виках уж насън?
Колко пъти, щом те видех, бягах аз навън?
Колко пъти срещах погледа безличен?
Колко пъти бях за теб човек вторичен?
Колко пъти взираше се ти във друга?
Колко пъти влюбвал си се до полуда?
Колко пъти мислил си, че те обичам?
Колко пъти? Николко, на бас се аз заричам!
© Димана Желязкова All rights reserved.
Само така мила! 
Прекрасна си! 
Напук на тия колко пъти един закачлив бас най-накраяНапред!!!nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
