Колко си красива, дори не знаеш!
Леко премигайки с наслада.
Само можеш да гадаеш,
за душевната, дълбока клада.
Ах, питам, aз луната.
Колко си недостижима?
Искам ми се, да докосна ти душата,
и да бъдеш моята любима!
За миг, ръката ти да хвана,
двама да се понесем.
през любовната, плахлива свада.
Нека да се отдадем.
Колко си красива, дори не знаеш!
Недостъпно сладка си, личи.
Как хубаво, на бриз ухаеш!
Красиви са твоите очи!
© Никалас Борисов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...