Колко трудно е да бъдеш човек!
за тайните крадци на щастие,
просещи... от чуждата любов,
с думи, гнили от пристрастие.
Жалко е. За губещите нишката,
търсещи възхвала за заслуги,
вързали и себе си с каишката,
въртящи си света около други.
Късно е за чувствата човешки.
Добротата не се плаща с чек.
Подмазване и разпиляни грешки,
колко трудно е да бъдеш човек!
Моля ви, не оценявайте това стихотворение!
© Елица Стоянова All rights reserved.