Слагам маската на глупавата,
усмихната безчувствено персона.
Приемам ролята на хубавата,
ограничена откъм мислене кокона.
Бягам, за да мога да се скрия,
усетя ли, че ролята ми се размива.
Предпочитам всяко чувство да убия,
пред това светът да ме осмива.
За другите аз съм щастливата,
красивата, обичаща живота.
За себе си обаче съм унилата,
форсирам на инерцията в оборота. ...