Колкото
Връщай се ми викат, не милее
чуждата държава – чужда!
Мила Ро́дино, защо пилееш
и децата си прокуждаш?
Тридесет години след завоя –
Свята, Чиста и Прогрес! – Мираж!
Питам те Роди́но, ти си моя
или аз съм глас на балотаж?
Кой те теб продава и защо ли
„Бог високо, Цар далече?!“
Чужд палач ли бе́си те и ко́ли
или ро́ден те обрече?
Българското си тече по вени,
както винаги боли ни –
ножът залци къса и дели ни,
уж корав сме хляб и той един е.
Без съгласие да произвежда
българинът, все едно къде е,
гола е последната надежда,
с ре́чи трудно се оре и сее!...
Следвай пътя „облаче ле бяло“,
ето, твое е – за дъжд раздай!
Половинка да превърнеш в цяло,
колкото сърце за земен рай.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Димитър, обичаме я без значение утре. Тя си е в нас!
-
...
Защо ли те обичаме, Родино,
какво ли “утре“– чакаш и предлагаш?
Или отново пак в годините
по чужди стъгди ще си вадим хляба?
И пак ни тегли тоз тревясал двор,
оджакът тук е, бащината къща...
И уморен от чужд простор,
накрая всеки нявга тук се връща...
https://otkrovenia.com/bg/stihove/emigrantska-1
Д.Г. -
Разкъсана по-лесно се изяжда, Марко - Divide et impera! Благодаря, Гавраил!
-
Много точно си го написала, Краси !
Разкъсаха държавата на сини и червени,
на българи и турци,
на граждани и селяни,
на столичани и провинция...
Дай на българина да се дели.
А ти простичко си го обяснила:
Без съгласие да произвежда
българинът, все едно къде е,
гола е последната надежда,
с ре́чи трудно се оре и сее!...
Абсолютно !
Поздрави за творбата !
-
Много хубав стих!
-
Нека е светло в душите ни. България е била на три морета, а сега - на всички континенти... Ще я бъде!... макар и с пречупен гръбнак. Благодаря ви!
-
😢 😢 😢 😢 😢 😢 😢
-
М,да... Уж - пък то...
Силно и тъжно. -
Доплака ми се! Уж съм жилава драка, балканска, където ме посадиш, там вирея...
-
Чудесно е , Краси.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
