Колкото
Връщай се ми викат, не милее
чуждата държава – чужда!
Мила Ро́дино, защо пилееш
и децата си прокуждаш?
Тридесет години след завоя –
Свята, Чиста и Прогрес! – Мираж!
Питам те Роди́но, ти си моя
или аз съм глас на балотаж?
Кой те теб продава и защо ли
„Бог високо, Цар далече?!“
Чужд палач ли бе́си те и ко́ли
или ро́ден те обрече?
Българското си тече по вени,
както винаги боли ни –
ножът залци къса и дели ни,
уж корав сме хляб и той един е.
Без съгласие да произвежда
българинът, все едно къде е,
гола е последната надежда,
с ре́чи трудно се оре и сее!...
Следвай пътя „облаче ле бяло“,
ето, твое е – за дъжд раздай!
Половинка да превърнеш в цяло,
колкото сърце за земен рай.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
