Командно дишане
КОМАНДНО ДИШАНЕ
Апаратът е включен. Последни секунди до края.
Диагнозата стряска. Под маска животът е заем.
Пропищява надежда - сирена от влака последен.
Огнестрелни куршуми от думи... Сърцето е ледено.
И без синусов ритъм. Нима е изчезнал? Къде е?
Полудя ли дисплея? Не смея да гледам! Не смея!
И затихва екранът. Животът предал се е вече.
Изпотени са пръстите. Кръстя се... Кой се отрече?
Вече нищичко няма. Машина. Дъхът е изкуствен.
И целувам уплашена страшните, мъртвите устни.
И със същите пръсти, с които се кръстя, посягам
да натисна бутона... И края на чувствата слагам.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Разтърсващо стихо!!!
Аплодисменти, Миме! -
Е, толкова силен текст отдавна не бях чела!
Великолепен! Браво! -
Бездумна ме остави този стих...
!!! -
Силно, настръхнах! Толкова чувства събуди в мен, но не искам да натисна бутона.
-
Ох...най-страшната истина - КРАЯТ!
-
Радвам се, че си тук, Чо Ою! Сърдечни поздрави и от мен!
-
Радват ме аплодисментите ти, Вики! Благодаря ти сърдечно!
-
Аплодисменти, Мария!
-
Добър ден да ви застигне, момичета! И без раздели!
-
Аналогично е почти така...
И всеки край по своему жесток е.
И всеки край с отровни пипала
агонията на духа проточва...
И...Аплодирам великолепното изпълнение!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Вложих много в този текс и съм благодарна, че сте се върнали към него, момичета!