pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
7.08.2012 г., 22:51 ч.

Командно дишане 

  Поезия » Любовна
823 0 12

 

 

                        КОМАНДНО  ДИШАНЕ

 

 

Апаратът е включен. Последни секунди до края.

Диагнозата стряска. Под маска животът е заем.

 

Пропищява надежда - сирена от влака последен.

Огнестрелни куршуми от думи... Сърцето е ледено.

 

И без синусов ритъм. Нима е изчезнал? Къде е?

Полудя ли дисплея? Не смея да гледам! Не смея!

 

И затихва екранът. Животът предал се е вече.

Изпотени са пръстите. Кръстя се... Кой се отрече?

 

Вече нищичко няма. Машина. Дъхът е изкуствен.

И целувам уплашена страшните, мъртвите устни.

 

И със същите пръсти, с които се кръстя, посягам

да натисна бутона... И края на чувствата слагам.

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??