Комарджия
Налей, че чашата е празна -
животът нещо пак горчи.
В душата ми е като бездна
и зарът даже не върви.
Рулетката едвам помръдва.
А крупието кротко си седи
и дебне ме - дали ще проиграя
последните останали пари.
И мизата пред мене нагло вдига,
със алчен поглед тихо ме следи.
А уж приятелски намига -
но дебне като хищник със очи.
Залагам всичко. Нищо не остана.
Залагам себе си дори...
Късмет ли? Той е празна яма.
В хазарта пак не ми върви.
Налей, че чашата е празна.
Уиски с лед. И без пари...
Не искаш? Всичко се заплаща.
Добре. Поне вода сипи...
© Веселка Василева All rights reserved.
Благодаря ти!
