Комисия по назначение
Сестрата се усмихна, най-сетне в коридора:
„Кой е, кой е следващия моля?“
„Аз съм, ето ме …“ яви се пред вратата.
„Влезте в кабинета!“ подкани го сестрата.
„Добър ден, ъъъ, докторе!“
„Здравейте господине!
Нека формалностите първо уточниме …
Така, … кажете вашто име …“
„Иванов, Росен“
„Години?“
„Четиридесет и осем.“
„Професия?“
„Палач …“
„Моля?!“
„Палач на собствената същност …“
„А, стига бе …“ помисли си медика
„Какви ми ги пробутва?
Ще го прасна, та и с двата крака да накуцва …“
И повтори на глас:
„Професия, … какво работите Ви питам аз?“
„Вие докторе, … не чухте май … палач …
Палач на същността си, себе си, разбираш …“
„Наясно ли си где човече се намираш?“
„Да!“
„Обясни тогава …
Лили, сядай, ма що стърчиш такава?“
„Ами ето …
Още от малък носех у себе си тази … наклонност.
Мама искаше да свиря на пиано, а тати на кларнет.
Скараха се та … вземах уроци наред …
Един ден пиано, един ден кларнет.
После техникума …
Мама държеше, че съм гений в съобщенията,
тате, че съм тъкмо за строителния …
Накрая се разбраха – всичко точно …
Завърших ги и двата – редовно и задочно.
След това за висшето, досещате се хващам бас.
Мама искаше ВМЕИ да следвам, тате пък ВИАС …
Завърших ги и двата – редовно и задочно …
Казармата изкарах трудовак.
Две гаджета си имах и проблеми пак …
Мама вика, тая ти е по мерак,
на тати другата му пасна …
Ех, съдба, съдба ужасна …“
„И какво да не би и за двете да сте женен?“
„Не с едната сега съм разведен …“
„Стига посмяхме се, сега кажете …
Какво работите, зер …
в съобщенията или строител – инженер?“
„Безработен съм …“
„Да, бе …“
„Без майтап, какво ми е аз си знам …
По първа линия съкратен, по втората напуснах сам.
Сега иде ред и на втори развод …
Какво да правя избива ме пот …
Свършен съм научат ли тати и мама
дето в живота ми има и трета мадама …“
„Чакай, чакай ти обичал ли си някоя от първите две?“
„Не, неее … мама и тати .. аз не …“
„Е, може би не си желал и да следваш там където те …“
„Не, не … нали Ви казвам … те …“
„Т.е. значи … те … Сестра пишете:
„Индивид с наклонност към мазохизъм“.
Господине, подпишете и гледайте с оптимизъм.
Няма нищо страшно, Вие сте здрав абсолютно …
Така, … „Годен за длъжността“, печат, декларация …
Хора, хора като Вас са нужни в таз` организация!
Браво, хей!“
