Композиторът...
Композиторът...
Вече се случиха толкова много неща,
че преди да поискаш да спреш мига...
или пък да го продължиш без значение
отвъд нещата, всичко е отвъд нещата...
Загуби живота си, не веднъж, не дваж
отново и отново, докато, докато бягаше
загуби го отново и в другите си животи...
и изведнъж откри я по - жива от всякога...
По случайност или защото е било писано,
днес ти прие миналото си и бъдещето също,
независимо какво се е случило и ще бъде...,
щом прегърна мига, в който истински обичаш...
Твоето щастие върви ръка за ръка с тях,
тя ще те изслуша без да търси условия...
той те носи в душата и копнее да полетиш...
нещо искрено и съкровено има вече в теб...
Помня, че и преди познаваше всичко това
да живееш в тъмнината, а отвън е светлина
Но сега успя да различиш навреме живеца
от дима в огъня, в изгряването на феникса.
Разбра химерата на този, който се опитваше
да бъде човекът, който всеки искаше от него...
На този, който сляп остава в лъжата на това,
което други смятат за реалност, вместо него...
Всеки миг се случват неща, за които никой,
никой не знае и малко могат да ги видят,
тези чувства, които се виждат не със очите,
а със сърцето, само в кътчета на сърцето...
И днес целувайки лъчите на слънцето и луната,
рисуваш по пианото звездите на копнежите...
И в живота на всяка една твоя мечта откриваш,
че истински дишаш, че е красиво да живееш...
И макар, че понякога раните отварят вратите си,
вече не могат с отварянето си да затворят душата...
защото чувстваш значението да живееш своя миг...
а не този, който е бил мит или ще бъде легенда...
Днес и сега няма абсолютно никакво съмнение,
че гласът ти се измори да бъде глух и отъпкан...
Днес и Бог не може да те раздели с тази любов,
съкро́вен миг, защото вече не бягаш като вчера...
Живота е любов, любовта е щастие, а щастието миг безкрайност...
© Лили Вълчева All rights reserved.
