Компромис... Оттатък задръжките.

Срамът е наяве бърборене.

Късащ майсторски дръжките

на плодовете на двора.

А дворът, обрасъл нарочно.

(Да няма клюкарски седенки.)

Ръждата се хвана безсрочно

на входа и всичките сенки.

Минаващи... Плачещи... Шепнещи...

За много неща и за малко.

Сълзливи следите са лепнещи.

Не виждали слънцето. Жалко.

А  вътре (оттатък баира),

полегнал сред чаши изпити,

компромис разстлал панаира

вече не пита очите.

Той знае и може да прави

 илюзии с привкус на мъка.

От мене безмълвно извади

 сърцето. Настана разлъка...