Компромис... оттатък баира
Компромис... Оттатък задръжките.
Срамът е наяве бърборене.
Късащ майсторски дръжките
на плодовете на двора.
А дворът, обрасъл нарочно.
(Да няма клюкарски седенки.)
Ръждата се хвана безсрочно
на входа и всичките сенки.
Минаващи... Плачещи... Шепнещи...
За много неща и за малко.
Сълзливи следите са лепнещи.
Не виждали слънцето. Жалко.
А вътре (оттатък баира),
полегнал сред чаши изпити,
компромис разстлал панаира
вече не пита очите.
Той знае и може да прави
илюзии с привкус на мъка.
От мене безмълвно извади
сърцето. Настана разлъка...
© Ниела Вон All rights reserved.
