Концерт за виола, тромпет и дайре
Една цигулка стържеше в нощта:
Комшията се мъчеше да свири.
А в мен се насъбираше нега,
и исках да му правя… харакири!
Натиснах му звънеца посред нощ.
Готов бях ако трябва да го бия!
С колана бях препасал остър нож,
и имах дъх на гроздова ракия!
А комшията се пръкна по бельо.
Миришеше на чесън, хлор и кола.
На потника бе с винено петно,
в ръцете си с бутилка… и виола.
Не правих на цигулката разбор.
От нея аз не се интересувах.
Усмихнато в шишето вперих взор,
и чинно на съседа козирувах!
Бутилката… бе с черен етикет,
и мигом почна в мен да импонира.
Подхванах със съседа мурафет.
Поканих го в дома ми, на по бира.
Извадих в хола - рибешко мезе:
Опушена от времето белуга.
Сервирах даже вкусно фрикасе,
останало от бившата съпруга.
Виолата… бе цялата във прах
и в странни, белезникави лекета.
Комшията започна с нея, Бах!
А аз извадих нотите с тромпета.
Започнахме без никакъв синхрон
да свирим много хубава токата.
И съседът ни от долния балкон
потропа в нас с ракия във ръката.
Той мъкнеше и някакво дайре.
Преминахме от Бах на Доко, Доко!
Заформихме голямо джумбуре
с наздравици за Ноле и за Боко!
А в нас нахлу и местният шериф.
Попита ме, наред ли съм с главата.
Погледнах го ухилен и щастлив.
Поканих го да седне край софрата.
А той ми се усмихна - до уши.
Взе няколко банкноти… и замина.
Посвирихме, без него до зори.
Концертът бе до шест и половина.
От тази нощ решихме, всеки ден
да правим във квартала рецитали.
Уискито да бъде с цвят червен.
А мацките… да идват по сандали.
Така ще мине този кофти мраз.
Пандемията… няма да ни хваща.
Пък сметките за ток, вода и газ
ще даваме на Кирчо да ги плаща!
Юри
Йовев
Януари
2022 г
© Yuri Yovev All rights reserved.
