Jun 23, 2019, 5:14 PM 2023-11-30T13:21:36+02:00

Конгруенции

Poetry

1.8K 17 11

Кое е по-примамливо -
да чуеш
соната осем (Моцарт)
в клавирност
призрачна
от пръсти
на Липати,
или да любиш
на къра
малолетна...?
Един и същи
полет на душата.
Само страстите -
различни.
Оргазмът
шеметно
ще те застигне -
психическо
или
физическо
цунами
от
крайбрежие на Тихия.
Бъди по-мъдър
в Необятното -
сравнявай
степените
на желанията
в абсурдното,
отвеждащи...
в едно поле без край.
След него -
дървена къщурка
с нар за двама.
Без мебели,
без лукс,
без вещи.
И да запалиш ти
свещичка-помен
за свят,
на който си обърнал
гръб
през мрачните завои
на предишното...
Като мехурчета от въздух
се
издигай
към гърлото
на своята бутилка...
Ще го намериш.
А Вчера -
само в хрониките
ще остане!

https://www.youtube.com/watch?v=ZF7JT8XzAzo&list=PL64DBA3C99ED67F01&index=2

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anabel7 (Албена Димитрова)

Замисли ме този стих... Труден избор!... Но все пак винаги бих избрала любовта, стига да е истинска! Защото тя ражда красота, вдъхновение и пълнокръвна радост от живота!

2019-07-04T17:04:25+03:00
Lidiya_Grigorova (Лидия)

Младене, твоята поезия е в права пропорционална зависимост, в която философията и експресивността вървят ръка за ръка. Подсказваш ни, че красотата и смисълът на човешкия живот е навсякъде: в соната №8 на Моцарт, в парада на човешката любов, в силата на мъдростта. И „като мехурчета от въздух хомосапиенс трябва да се издига „ към гърлото на своята бутилка”- човешкият стремеж към свобода и необятност. Да живеем сега и тук, защото „Вчера -само в хрониките ще остане!” Аплаузи!

2019-07-03T13:08:04+03:00
rumbic (Руми)

Нямам какво да кажа! Уникално е! Аплодисменти!

2019-06-25T10:53:47+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Преди" и "след" по кървавата диря
на Хамлет и въпроса му известен.
Но щеш не щеш, цената плащаш винаги
какъвто път и да си избереш...

Благодаря ...

2019-06-24T01:56:32+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Полетите на душата в един стих!

2019-06-23T23:01:14+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0