Jun 23, 2019, 5:14 PM  

Конгруенции

  Poetry
1.8K 17 11

Кое е по-примамливо -
да чуеш
соната осем (Моцарт)
в клавирност
призрачна
от пръсти
на Липати,
или да любиш
на къра
малолетна...?
Един и същи
полет на душата.
Само страстите -
различни.
Оргазмът
шеметно
ще те застигне -
психическо
или
физическо
цунами
от
крайбрежие на Тихия.
Бъди по-мъдър
в Необятното -
сравнявай
степените
на желанията
в абсурдното,
отвеждащи...
в едно поле без край.
След него -
дървена къщурка
с нар за двама.
Без мебели,
без лукс,
без вещи.
И да запалиш ти
свещичка-помен
за свят,
на който си обърнал
гръб
през мрачните завои
на предишното...
Като мехурчета от въздух
се
издигай
към гърлото
на своята бутилка...
Ще го намериш.
А Вчера -
само в хрониките
ще остане!

 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=ZF7JT8XzAzo&list=PL64DBA3C99ED67F01&index=2

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Замисли ме този стих... Труден избор!... Но все пак винаги бих избрала любовта, стига да е истинска! Защото тя ражда красота, вдъхновение и пълнокръвна радост от живота!
  • Младене, твоята поезия е в права пропорционална зависимост, в която философията и експресивността вървят ръка за ръка. Подсказваш ни, че красотата и смисълът на човешкия живот е навсякъде: в соната №8 на Моцарт, в парада на човешката любов, в силата на мъдростта. И „като мехурчета от въздух хомосапиенс трябва да се издига „ към гърлото на своята бутилка”- човешкият стремеж към свобода и необятност. Да живеем сега и тук, защото „Вчера -само в хрониките ще остане!” Аплаузи!
  • Нямам какво да кажа! Уникално е! Аплодисменти!
  • "Преди" и "след" по кървавата диря
    на Хамлет и въпроса му известен.
    Но щеш не щеш, цената плащаш винаги
    какъвто път и да си избереш...

    Благодаря ...
  • Полетите на душата в един стих!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...