Направо ш`си направя харакири,
че за сепуко трябвали двамина,
то ясно, че в главата вятър свири,
ма чак пък толкоз грозно да се мина?
Черешата ни зряла, та презряла,
ще хапна малко, мислех, ще се пазя.
И както лапам и съм се забляла,
със червей във устата се оказах.
Затуй сега за мене няма прошка,
я меч подай ми Торанага, сама!
То ясно, че безкрила съм кокошка,
но червеи да ям аз просто няма!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Благодаря, че потвърди тази моя вяра
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
