Направо ш`си направя харакири,
че за сепуко трябвали двамина,
то ясно, че в главата вятър свири,
ма чак пък толкоз грозно да се мина?
Черешата ни зряла, та презряла,
ще хапна малко, мислех, ще се пазя.
И както лапам и съм се забляла,
със червей във устата се оказах.
Затуй сега за мене няма прошка,
я меч подай ми Торанага, сама!
То ясно, че безкрила съм кокошка,
но червеи да ям аз просто няма!