22.06.2018 г., 21:25 ч.
Кonnichiwa, Торанага сама...
Направо ш`си направя харакири,
че за сепуко трябвали двамина,
то ясно, че в главата вятър свири,
ма чак пък толкоз грозно да се мина?
Черешата ни зряла, та презряла,
ще хапна малко, мислех, ще се пазя.
И както лапам и съм се забляла,
със червей във устата се оказах.
Затуй сега за мене няма прошка,
я меч подай ми Торанага, сама!
То ясно, че безкрила съм кокошка,
но червеи да ям аз просто няма!
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
😊
-
Радвам се, че ти харесва!
-
Така е, Славе! Благодаря ти!
-
винаги съм вярвала, че хуморът е най доброто оръжие както за защита така и за нападение
Благодаря, че потвърди тази моя вяра -
Радвам се, Меги!
-
Развесели ме, Наде!
-
Професионално изкривяване, Майче!
-
Хаха симпатяги. Я, колко задушевно си хортувате.
(Наде, мъжете нямат метли, споко) -
Ще ни подгони Краси, с метлата, Разказвачо! Забранено е да се пише на друг език, освен български!
-
А, со десу...Домо аригато годзиемашита. Хай!
-
Watashi wa wreshi, (радвам се) Георги, сан!
-
Хай, Надя-сама! Уакаримасу...
-
Силвенце!
-
🌻
-
Всъщност цялото стихотворение е метафора. Позволих на един изверг, който убива котки да ме извади от равновесие. После ми идваше да се ритна отзад. Благодаря, Влади!
-
Много ми хареса! Прекрасно съчетание на идеята на творбата с японските думи.
-
Марийче,Ани, Светле, Роби, благодаря ви!
-
Усмихна ме и мен, Наде!...Благодаря ти!...
-
...
Наденце... -
Въображението ти е нестихващ извор.
-
И веселяшкия тон ти отива! Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
