Контрасти...
... mühürlü kaderim...
Очаквал ли си…
някога лъчите…
на утрото…
… да те погалят
по лицето
с надеждата
че думите
на тръгване
ще се стопят
заглъхнали
в морето
и като песен…
пак да се завръщат
по слънцето
обгърнали
страха ти
с очакване
което е обречено
завинаги да следва съвестта си...
...
необещаващо
съня ти
да разкъсват
две длани
стрили
тишината
на малки
непотребни
отпечатъци
обгърнали
до болка
сетивата...
...
очаквал ли си
някога
лъчите...
на утрото...
... да те погалят
по лицето...
тъй както аз очаквам те...
(по мръкнало...)
пресипнала
от крясъци
в сърцето...
***
... а сутрин като песен
се завръща
лято...
в слънцето
прикрило
спомен
за вълните...
разлива се по пясъка
твори те в злато
закичило
с усмивка
дълбините...
... и в топли ласки
дреме нежен
залез
в завръщане
в което
да те има...
не е тъга
когато е
на тръгване
… и лятото
(защото
те откривам… )
