byboJle4e`f (Сияна Георгиева) byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
4 421
Aug 31, 2007, 7:42 PM

КОПЧЕ

  Poetry
657 0 6

На С.

Понякога ми идваш в повече и ми е тежко...
След себе си оставяш дълги многоточия.
Любовта ти истинска е, чиста, непорочна,
но често се отскубва като копче.

Пришивам го с конци от тягостно търпение
на мястото, където съм посяла топла жажда
и отново те обиквам в своето безвремие,
където всеки път по-истинска се раждам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0