Копнеж
1K
0
1
Ангел си, изпратен от Бога
и твоята слабост е моя тревога.
Обичам нощите, само в съня ми
неканен да си в ума ми...
Гласът ти топъл
нощем понякога дочувам...
А после тихо е... само вопъл...
и стон от себе си чувам...
Очите ти... в тях се оглеждам,
в сърцето си събирам мъничко надежда...
И после отварям своите очи,
но в огледалото те няма,
там не си ти...
Усмивката ти топли ме
и усмихвам се и аз дори,
но на сутринта студено е,
сякаш не е топлено преди...
за теб сърцето ми копнее,
за всичко твое то милее.
Обичам те и не мога да го крия,
моят сън и моята стихия...
