Копнеж

Poetry

738 0 0

Докосване със първите лъчи

на лятната омара

от жарки устни на зора

и нежни пръсти потопени

в утринна роса

С морски полъх

тялото ти да погаля

и с целувка плаха

усмивката ти, да извая начаса

Утихнала опиянена,очи затварям

и в копнеж на обич и тъга

душата си отварям

за да те погълна

като сатенена мъгла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0