Въобще не исках
да ти давам име,
да ти давам път,
да ти давам емоция.
Въобще не исках
да те формулирам,
да те намирам
и да те губя.
Въобще не исках
да ти давам власт
и нож,
да ти давам страст и луна.
Но душата ми
започна да боли,
не много силно,
мъничко,
но точно там,
където се ражда
точното ти,
най-първото ти име:
Копнеж.
© Ина Костова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
